Методика за оценка на офертите – как да я създадем и приложим правилно, съгласно практиката на КЗК И ВАС

Всяка нова редакция на Закона за обществените поръчки, цели да изясни принципите при изграждането на методика за оценка на офертите, което да гарантира законосъобразното провеждане на процедура. В този смисъл, настоящата редакция на нормите на ЗОП , от една страна не въвежда генерално нов подход спрямо визията и съдържанието на методиките, но същевременно предоставя възможност за нови критерии за оценка и определя по-ясни ориентири, които да следва възложителят, създавайки показателите за оценка.

От друга страна, тези разпоредби подлежат на тълкуване досежно своето приложение в практиката на контролните органи, които осъществяват преглед на действията на възложителите и квалифицират законосъобразното им поведение.

В сега приложимата редакция на чл. 70, ал. 2 от ЗОП се предвиждат три допустими критерия за възлагане :

най-ниска цена
оценка на нивото на разходите
оптимално съотношение качество/цена.

Априори избрания критерии за възлагане, всички методики се подчиняват и на някои общи правила изведени от практиката.

Определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, като те сами формулират такива показатели, които имат преимуществено значение за избора им на изпълнител, като посочват самостоятелно и тяхната относителна тежест. За да бъде обаче методиката законосъобразна, тя трябва да бъде създадена така, че при нейното прилагане да се стигне до обективно класиране на офертите, което да определи успешния участник. Методиката трябва да бъде предвидима и ясна, т.е. участниците да са наясно още преди подаването на офертата колко точки биха могли да получат при представяне на своята техническа оферта, както и да преценят какво точно да предложат, за да получат максимален брой точки по съответния показател.

В решение № 952/2014 год. на КЗК е обсъден казус, касаещ незаконосъобразно конструирана методика, тъй като същата създава предпоставки за субективни преценки от страна на комисията за провеждане на процедурата. Съгласно утвърдената по процедурата методика за определяне на комплексната оценка на офертите, критерият за оценяване на офертите е „Икономически най-изгодна оферта”, формирана от сбора на два показателя: показател П1 „Ценово предложение” с относителна тежест 30 % и П2 „Организация на работата” с относителна тежест 70 %. Максимален брой от 70 точки по въпросния показател П2 получава участникът, който е „описал и посочил всички възможни рискове в хода на изпълнение на поръчката”. Следващото предложение в низходящ ред е предвидено да получи 50 точки, като отново е предвидено условието участникът да е „описал и посочил всички възможни рискове в хода на изпълнение на поръчката”. За присъждане на 30 точки от друга страна е предвидено да са „описани възможните рискове в хода на изпълнението на поръчката, а не само тези посочени в Техническата спецификация”, аналогично условие е налице и при присъждането на 10 точки по съответния показател. Изведено е заключение, че : В конкретния случай утвърдената от възложителя методика за оценка предполага субективен начин на присъждане на съответния брой точки по показателя П2 „Организация на работата”, като няма яснота какви възможни рискове следва да предвидят потенциалните участници. За получаване на максимален брой точки по посочения показател следва да са налице изчерпателно изброени критерии, липсата дори на едно от тях би довела до присъждане на по-малък брой точки. ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в конкретния случай изискванията за „всички възможни рискове” и „възможни рискове” са субективни величини и при липса на конкретни указания от страна на възложителя, каквито не са налице, би довело до значителна свобода на интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки в изключително голям диапазон.”

Анализът на практиката на КЗК и ВАС доказва, че в закона не се съдържа ограничение възложителя да определя субективни показатели за оценка, при условие, че са налице конкретни и ясни условия на които следва да отговарят предложенията, за да се присъдят определен брой точки. Използването на субективни изрази от рода на „съществени пропуски”, „несъществени пропуски”, „пълен”, „всеобхватен”, „детайлно описание” и т.н. принципно не е забранено, стига така употребените понятия да намерят своята дефиниция в методиката, за да се преодолее възможността за субективизъм при формиране на оценките. В тази насока е и Решение № 1096/2016 год. на КЗК :

„В случая, незаконосъобразността на разписания начин за оценяване на техническите предложения произтича не от същината на показателите или тежестта им в общата оценка, а от заложения критерий за оценка. Записаните от възложителя непосредствено след скалата за оценка на частите от техническо предложение дефиниции за понятията „подробно” описание, „задълбочено”, „ясно” и „базисно” познаване не допринася методиката за оценка да бъде законосъобразна и обективна.“

Ако желаете да пoлучите цялата статия напълно безплатно и за напред да получавате още новини от нас, моля абонирайте се за нашия информационен бюлетин от линка тук